Среща на Фондацията за Отворено Знание – Януари, 2013

Velichka Dimitrova - февруари 2, 2013 in Uncategorized

Локални и работни групи се събират днес в Кеймбридж, в колежа Хомертън за двудневна среща на Фондацията за Отворено Знание. Представители от локални групи във Финландия, Германия, Франция, Япония, Швейцария, Гърция, Холандия, Испания, Италия, Белгия, Индия, Чехия както и Англия се срещат да споделят произхода на своята група и общност, какво се се случило в последната половин година – събития, проекти и идеи за бъдещето. Има истории за успехи и за предизвикателства – за успешни проекти и за трудности. Някои от клоновете работят от години в областта на отворените данни и отвореното знание като централния щаб в Англия и Германия и търсят възможности за устойчиво развитие на своите дейности. Други клонове са по-скорошни и се нуждаят от съвет от къде да започнат и какви са възможностите.

Cambridge-summit

Следващият фестивал ще се случи в Женева, организиран от швейцарският клон на организацията и Беатрис Мартини, координатор от Фондацията за Отворено Знание. След страхотния фестивал в Хелсинки миналата година, очакванията за следващия са големи. Фондация, нейните проекти и локални групи са се разрастнали значително през изминалата година.

За последните новини отностон локалните групи, следете http://okfn.org/local/.

Зелен Хакатон: Възможност за България?

Velichka Dimitrova - ноември 7, 2012 in Uncategorized

Хакатон Тренд

В последно време нашумяха “хакатоните” или маратоните за програмисти. В Лондон например “hackathons”, “hackdays” и “appathons” се случват буквално всеки ден: по различни теми, с участие на програмисти, дизайнери, експерти по данните, предприемачи, аналисти, икономисти, журналисти или студенти, който търсят вдъхновение и контакти.

Фондацията за Отворено Знание например организира заедно с партнюри в Лондон три събития този ноември:

  • Hack4Health: Хакатон за здравеопазването и предприемачеството (2-4 Ноември)
  • Open Humanities Hack: Хакатон за хуманитарните науки (21-22 Ноември)
  • Open Interests Europe: Хакатон за проследяване на лобирането и субсидиите в областта на рибарството и селското стопанство (24-25 Ноември)

Green Hackathon

Зелен Хакатон

Зелените Хакатони са серия от маратони за програмисти около темите на околната среда, промяната на климата и устойчивото развитие. Проектът е инициатива на Хорхе Запико и Ханес Ебнър – учени от Центъра на Комуникациите за Устойчиво Развитие (Centre for Sustainable Communications) в Кралския Институт на Технологията в Стокхолм (The Royal Institute of Technology, Stockholm) и EIT ICT Labs.

Компютърна технология е понякога едновременно част от проблема и част от решението, всичко зависи от това как я използваме. Нека се съберем и да го използвате за добро.

Вижте тук примери за прототипи създадени при някои от зелените хакатони тази година.

Ако имате интерес да станете партюри за осъществяването на Зелен Хакатон в България, пишете ни: stockholm [at] greenhackathon.com

Външно министерство с подвеждащи тарифи за достъп до информация

Boyan Yurukov - ноември 6, 2012 in Uncategorized

Отскоро Външно министерство е с нов сайт. На него освен информация за пътуващите в чужбина, плащанията на СЕБРА и страници за консулствата има и подробно описание на процедурата за получаване на информация. Интересен е последния параграф, снимка на който виждате горе. В него се описват тарифите, които трябва да се заплатят, за да се получат данни от министерството.

В закона за достъп до информация не се споменава нищо за такси освен, че се уточняват допълнително. Подвеждащото в страницата на Външно е, че говорят за заповед на Министерството на финансите от 10.01.2011. Такава заповед няма. Има обаче заповед от 10.01.2001, която ще намерите в линка им. В нея се забелязват няколко съществени цени:

  • електронна поща – 1 МВ – 0,30 лв.; заплаща се всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид;
  • ксерокопие – една страница (А4) – 0,09 лв.
  • устна справка – за 15 минути – 1,50 лв.

Проблемът с този ценоразпис е, че че е отменен със заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г.. В нея се запазват част от цените, но се премахва напълно заплащането при получаване на справка по мейл или устно. Това е много съществена разлика. Абсолютно нормално е при такива искания да се покриват разходите за ксерокс и разпечатване. При мейл и устните справки обаче няма никакви странични разходи.

Read the rest of this entry →

Отворени данни: фирми регистрирани по ДДС

Boyan Yurukov - октомври 26, 2012 in Uncategorized

Карта с концентрацията на фирми регистрирани по ДДС

Карта с концентрацията на фирми регистрирани по ДДС

НАП предоставя възможност на всеки да се абонира за актуалния списък на фирмите регистрирани по ДДС. Всеки ден рано сутринта изпращат мейл, в който има линк с код. С този линк може да свалите последната версия на този списък. Има ограничения обаче – може да използвате линка само 5 пъти, не може да намерите исторически данни и ако искате редовно да имате най-новите данни, трябва всеки ден да сваляте по 13 Мб ZIP файл с всички фирми.

Както може би знаете, Търговския регистър не е съвсем отворен. Така списъка с фирми регистрирани по ДДС е един от малкото източници за информация за фирмите у нас. В него има информация за БУЛСТАТ-а, името, адреса, кога са регистрирани и кога са отрегистрирани по ДДС. На http://opendata.yurukov.net/business ще намерите тези данни в отворен формат. Освен, че се свалят ежедневно и се оправя кодировката от windows-1251 на UTF-8, извежда се списък с разликите между списъците ден за ден. Така може да се прецени кои фирми са добавени, които изтрити и кои са променени. За целите на статистиката може да разпознаем като променени само тези фирми, които са си запазили БУЛСТАТ-a (т.е. променили са си името или адреса). Пререгистрацията на фирми е трудна да се засече и изисква данни от ТР. Read the rest of this entry →

Повторна употреба на данни от публични регистри

Peio Popov - септември 23, 2012 in Uncategorized

От блога на Нели Огнянова: В Официален вестник на ЕС:  съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-138/11

Делото  се основава на преюдициално запитване   за уточняване на прилагането на Директивата за повторна употреба на  информацията в обществения сектор. Запитването е   в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH   и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър, съхранявани в база данни.

Според Съда:

  • Дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.
  • И дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.
  • Таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не са в състояние да променят  правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.
  • Тази дейност на държавата (на определено публично образувание, орган на публична власт) не трябва да се смесва с дейността на посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, които осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите,  но могат – като възнаграждение за дейността си –  да фактурират на крайния клиент освен тези такси, и допълнително заплащане в разумен размер.
  • Публичното образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собсвеност, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа  в качеството на предприятие и  не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

Решението

Заключението на ГА

Този пост се разпространява при условията на Creative Commons By NC SA

 

Отворени данни: актовете на съдебната система

Boyan Yurukov - август 10, 2012 in Uncategorized

След поредицата от скандали в съдебната система, решихме да вмесем поне частица яснота. Всеки ден в съдилищата из страната се водят хиляди дела. За жалост данните за тези дела не са достъпни в мрежата, но се оказва, че актовете от тях са публични за повечето съдилища. Затова решихме да свалим всички и да ги предоставим свободно в мрежата за анализ.

Макар повечето актове да могат да се намерят на сайта на justice.bg, там може да се намират само по 1000 акта наведнъж и възможността за сложни справки почти липсва. За целта ни трябват всички актове като отворени данни. Към 5-ти август 2012 имаме вече 580049 акта и 607656 документа (някои от тях мотиви). Свалянето на актовете се правеше автоматично, но с такава честота, че да наподобява работа на обикновен потребител. Целта беше да не претоварим сървърите на съдебната система. Така свалянето отне около 3 седмици.

На този сайт ще намерите данните в  две части – мета данни и документи. Мета данните съдържат номер и тип на делото, съдия и съдебен състав, тип и дати на актове и мотиви, дали делото е предадено на горна истанция, дали има свързани дела и прочие. Тази информация се съдържа в SQL база данни. В таблици са отделени имената и местоработата на съдии и съдебни състави (общо 3789), като всеки от тях е свързан с издадените актове (общо 1152969 връзки). Тази структура позволява по-лесно изготвяне на справки. Read the rest of this entry →

Отворените данни като граждански капитал – част 2

Peio Popov - август 3, 2012 in Uncategorized

Тезата, че отворените данни за управлението са истинска благодат за една национална икономика се поддържа от доклада на NWS (Weiss 2002). Докладът сравнява относителната отвореност на данните в Съединените щати с характеризиращия се с изискването за възстановяване на разходите лицензионен модел в Европа, където ползвателя трябва да заплати такса за ползване, много по-голяма от разхода за разпространение на информацията, при това без след това да може законно да разпространява тези данни.

В доклада се отбелязва, че индустрията за управление на риска при необичайни метеорологични условия е 50 пъти по-голяма в САЩ отколкото в Европа. Това се обяснява отчасти на по-високата търговска стойност на метеорологичните данни, предоставени на разходната цена и без лицензионни ограничения в САЩ, в сравнение с метеорологичните данни в европейските държави, в които е скъпо да се купуват и се контролират още по-сериозно. Разходната или разходоориентираната цена на разпространение е цената за създаване на още едно копие. Във физическия свят разходната цена е цената за производство, хартия и пощенски разходи. Във виртуалния свят разходната цена е цената на прехвърляне на цифрови документи през Интернет и тя е толкова ниска, че прави разходната цена за разпространение на повечето управленски записи равна на нула.

Докладът посочва също, че отворените данни за управлението могат да имат дори по-висока фискална полза за бюджета от приходите от такси, тъй като повече приложения, изградени върху отворени данни могат да се превърнат в по-високи корпоративни данъци за управлението. Изводът от доклада е, че “заплащането на разходите за разпространение на информация в публичния сектор ще доведе до оптимален икономически растеж на обществото и ще надхвърли непосредствените осезаеми ползи на агресивните възстановителни разходи.”

“Успехът на предприятия, боравещи с информация за околната среда”под това се разбира по-широката общност, която ползва информация за времето, включително търговски доставчици, медии, както и академичната общност – е  много важно за NWS, казва Джонсън, и добавя, че NWS може да изпълнява задачите си по-ефективно, съобразявайки се с обществеността, и особено с медиите, партньори в разпространение на информация за времето по отворен начин. Освен удобството и сигурността, осигурявани от NWS, заявява Джонсън, прогнозата за времето е част от важната “информационна индустрия”. Той смята, че “правителството на САЩ всъщност печели повече от стимулиране на икономическа дейност, като дава достъп до цялата тази информация и я прави евтина и лесна за използване, отколкото ние бихме спечелили, ако искахме да ни се плаща за това.”

Свободен достъп до резултатите от научни изследвания

Peio Popov - юли 23, 2012 in Uncategorized

Европейската комисия ще  направи свободния достъп до научни публикации основен принцип на „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите за периода 2014-2020г. От 2014г. всички статии, чието изготвяне е финансирано по програма „Хоризонт 2020“, ще трябва да бъдат достъпни, като:

  • издателят ще осигурява незабавен достъп до статиите онлайн („златен“ свободен достъп) — предварителните издателски разходи могат да бъдат одобрени за възстановяване от Европейската комисия; или
  • изследователите ще осигуряват свободен достъп до статиите си чрез хранилище за свободен достъп не по-късно от 6 месеца (12 месеца за статии в областта на социалните и хуманитарни науки) след публикуването им („зелен“ свободен достъп).

Като стъпки за реализиране на тези цели Комисията ще:

  • определи свободния достъп до рецензирани от независими експерти публикации като основен принцип на програмата „Хоризонт 2020“, или посредством публикации със свободен достъп („златен“ свободен достъп), или чрез автоархивиране („зелен“ свободен достъп)
  • насърчава свободния достъп до научноизследователски данни (резултати от опити, наблюдения, компютърно генерирана информация, и др.) и ще създаде пилотна рамка в програмата „Хоризонт 2020“, като вземе предвид законовите съображения във връзка с неприкосновеността на правото на личен живот, търговските интереси и въпросите, свързани с големи обеми данни
  • разработи и поддържа електронни инфраструктури, в които да се съхранява и споделя научната информация (публикации и данни), които са оперативно съвместими на европейско и световно равнище
  • да съдейства на изследователите при спазването на задълженията им, свързани със свободния достъп и да насърчава културата на споделяне.

Повече информация може да намерите:

Отворените данни като граждански капитал – част 1

Peio Popov - юли 19, 2012 in Uncategorized

Отворените данни могат да направят света едно по-добро място и това не е преувеличение. Информацията е основна движеща сила за иновациите. Тя е уникален ресурс, т. нар. “неизчерпаемо обществено благо”. Ползването на информация от едно лице не намалява възможността на останалите да я ползват. Ето защо ползата от информацията може да се простира далеч отвъд първоначалната й цел. Като основен източник на информация, Правителството е в силна позиция по отношение стимулиране на иновациите чрез предоставяне на по-широк достъп до отворени данни за управлението. (Виж Sean Gorman “Information as a Public Good”.)

 Вероятно е по-лесно да си представим как научни данни, държавна собственост, например научни изследвания в областта на биотехнологиите и фармацията, могат да подобрят живота повече от информацията за управленската дейност. Истината е, че във всички видове данни за управлението, можем да намерим много примери, при които споделянето на данни с обществеността ускорява напредъка във всекидневния живот, насърчава икономиката и повишава сигуността ни.

Данните за околната среда са една от водещите области на отворените за обществеността данни в САЩ. Агенцията за опазване на околната среда в САЩ (EPA) споделя голямо количество необработени данни с обществеността, които се използват за нови и неочаквани цели. Инициативата на ЕРА за обмен на данни надхвърля основните й задачи, свързани с научни изследвания, регулиране и образование. Благодарение на достъпността до тези данни частният сектор е в състояние да насърчава по-здравословен начин на живот. Американската белодробна асоциация например използва базата данни за качество на въздуха на ЕРА, за да създаде доклад за състоянието на въздуха – оценка на качеството на околната среда, с важни последици, особено за хора с респираторни заболявания като астма или емфизем.

Според доклада: “Шест от всеки десет души (61.7%) в САЩ живеят в райони с нездравословни нива на озон или вредни частици”. Това е един отличен пример за това как  данни за управлението  се превръщат в ценен обществен ресурс, като се използват извън обхвата на правителствената агенция, която ги е създала.

За обществената безопасност често водят публични регистри. Записите от  инспекциите на минната безопасност привличат вниманието през 2010 г., след най-голямото бедствие в областта на въгледобива от 40 години насам. Именно поради факта, че е имало доклад за зачестили проверки на безопасността на мините в района, е логично да се мисли, че е било възможно катастрофата да се избегне, ако документите за инспекция по безопасност са били на разположение на обществеността веднага след появяването си.

Националната метеорологична служба на САЩ (National Weather Service или съкратено NWS) е дадена за пример като най-голямата федерална агенция в Интернет по отношение на потока от данни през повечето месеци. Поразяващото при NWS не е, че предоставят информация за времето на обществото – това, разбира се, е част от работата им. Впечатляващото е, че го правят по начин, който насърчава иновациите. Едуард Джонсън, директор на стратегическо планиране и политика за NWS, в личен коментар казва: “Ние даваме достъп до огромно количество данни в реално време, които веднага се вливат в икономиката на САЩ. “

Проблеми пред преизползването на обществена информация в ЕС

Peio Popov - юли 15, 2012 in Uncategorized

Извършената от Европейската комисия оценка на въздействието на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ИОС) посочва следните проблеми пред малко или средно предприятие (МСП), което се опитва да разработи онлайн продукт с търговска цел, използващ данни от обществения сектор от всички държави-членки на ЕС:

Недостатъчна яснота и прозрачност

  • Повторната употреба все още се възпрепятства от липса на информация относно типа на наличните данни и от ограничаващи или неясни условия за повторна употреба, включително относно ценообразуването.
  • Не е достатъчно сигурно дали определен набор данни попада в обхвата на повторната употреба, тъй като някои органи от обществения сектор разчитат прекомерно на концепцията за „обществена задача“, за да ограничават повторната употреба.

Недостъпни ресурси

  • Понастоящем обхватът на директивата изключва данни, събрани или  генерирани от обществени разпространители, образователни и изследователски организации и културни институции. Данните от някои от тях, особено материалите от областта на културата, станали обществено достояние, са обект на повторна употреба, макар и при нерегламентирани условия, така че обосновката за изключенията трябва да бъде подложена на нов анализ на разходите и ползите.

Прекомерно високи такси и липса на равнопоставени условия на конкуренция

  • Ползвателите се оплакват, че таксите се определят на ниво, което фактически се превръща в пречка пред повторната употреба, особено за МСП.
  • Органите от обществения сектор често неправилно разпределят разходите между операциите с обработена и необработена информация и не могат да гарантират, че таксите, събирани от предприятията, произвеждащи обработени информационни продукти за тяхната необработена информация са съгласувани с таксите, които се определят вътрешно.
  • Някои органи от обществения сектор съчетават изпълнението на обществените си задачи с дейности по извличане на търговски печалби, което само по себе си не е забранено съгласно Директивата за ИОС. Когато се конкурират с частния сектор на пазарите за продукти и услуги, базиращи се на събрана и/или  произведена от тях ИОС, някои от тези органи налагат антиконкурентни цени и условия за лицензиране.

Непоследователен подход в държавите-членки

  • Изпълнението и прилагането на директивата и напредъка в повторната употреба на ИОС в ЕС са неравномерни.
  • Различната скорост, с която отделните държави-членки прилагат политиката за повторна употреба на ИОС създава опасност от по-нататъшно разпокъсване на  вътрешния пазар, което е в ущърб на предприятията, потребителите и гражданите.

Недостатъчно налагане на разпоредбите за повторна употреба

  • Възможно е процедурата за получаване на разрешение за повторна употреба на  ИОС да е прекалено сложна за МСП и те да са принудени да прекратят разработката на продукта си поради липса на ресурси, с които да следват  процеса до успешното му приключване.
  • Макар държавите-членки да имат функциониращи системи за правна защита, само някои са предвидили специфични органи, които да приемат жалби срещу органи от обществения сектор, нарушили правилата за повторна употреба на ИОС.
  • Ползвателите в повечето държави-членки са изправени пред тромави и продължителни процедури, неподходящи за разглеждането на жалбите им. Липсата на ефективен механизъм за правна защита в някои държави-членки (време до вземането на решение, действителни компетенции на органите) води до неефективност на някои пазари, в резултат на което се наблюдават  отрицателни въздействия върху конкуренцията и иновациите и в крайна сметка върху благосъстоянието на потребителите.

Това са проблемите общи за целия ЕС. В зависимост от нивото на развитие на политиката спрямо обществената информация, в отделните държави може да има и значително повече и по-сериозни проблеми, които възпрепятстват преизползването на обществена информация.